megamax (НЯКОЯ)
24 13
16.04.2009 г., 1:53 ч.

Ребуси 

  Поезия » Любовна
668 0 4

Изгубила съм Вярата във себе си

и Смелостта я няма... не както преди.

Сред страстно задълбани, мъчни ребуси,

се мъча да живея, но боли.

Изгаря ме неистово желание

да давам, да обичам, да горя.

Преплетени и дълги разстояния

притихват ми на устните смеха.

Усмихвам се понякога - самотна,

но Пътя не откривам може би...

ей оня, лесния и най-утъпкан,

чрез който никой няма да боли.

© НЯКОЯ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изгубила съм Вярата във себе си

    и Смелостта я няма... не както преди.

    Сред страстно задълбани, мъчни ребуси,

    се мъча да живея, но боли.

    Красиво... , но страшно самотно..и песимистично..Ще намериш пътя си ,скъпа Бояна !! Пожелавам ти го !!
  • Хубав стих!
    Лее се и говори!
  • Съгласна съм с Ройс, няма такъв път или ако има,
    то той няма да в твоя...
    Хубаво и близко за мен стихо!

    пп: Интересно е, че преди час ти прочетох мисълта на профила: " Път няма, появява се там, където се върви" и тя завзе съзнанието ми ...
    Поздрави!
  • Няма такъв път, но прекрасен стих. Поздрав!!!
Предложения
: ??:??