Изгубила съм Вярата във себе си
и Смелостта я няма... не както преди.
Сред страстно задълбани, мъчни ребуси,
се мъча да живея, но боли.
Изгаря ме неистово желание
да давам, да обичам, да горя.
Преплетени и дълги разстояния
притихват ми на устните смеха.
Усмихвам се понякога - самотна,
но Пътя не откривам може би...
ей оня, лесния и най-утъпкан,
чрез който никой няма да боли.
© НЯКОЯ All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
