Когато спомените станат много
и някаква неискана печал,
заседне в брошката ти строго
и натъжава твоя марков шал...
Когато видиш бръчки край очите,
умората от вечните лъжи
и ти се ще без мисъл да мълчите,
а глупава енергия край теб кръжи...
Тогава...
Сложи си малко лъскаво червило,
а бледността със руж ще победиш
и въпреки, че нещо те е свило,
че си добре и себе си ще заблудиш...
Метни се на колата, заминавай
далече някъде, към някой МОЛ!
Пусни Арета Франклин и припявай,
животът не е само хляб и сол!
© Рада Димова Всички права запазени