15.01.2016 г., 0:12

Рецепта за колективизъм

549 0 1

Краставички, лук, салата,
чашка с огнена вода.
Не е нужно, а се смята,
че това е веселба.

 

После следва и месцето.
Вино му прокарва път.
Пълна кана от мазето,
потна, чака си редът.

 

Диалози се кръстосват,
пет говорят, три мълчат.
Куп зададени въпроси,
недочути си летят.

 

Коледна елха не трябва.
Масата е за това.
Няма място даже хлябът,
но съвсем не е беда.

 

Ех, балканска одисея,
колектив се прави с труд.
После спомени бледнеят,
само чашите звънтят...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...