15 янв. 2016 г., 00:12

Рецепта за колективизъм

550 0 1

Краставички, лук, салата,
чашка с огнена вода.
Не е нужно, а се смята,
че това е веселба.

 

После следва и месцето.
Вино му прокарва път.
Пълна кана от мазето,
потна, чака си редът.

 

Диалози се кръстосват,
пет говорят, три мълчат.
Куп зададени въпроси,
недочути си летят.

 

Коледна елха не трябва.
Масата е за това.
Няма място даже хлябът,
но съвсем не е беда.

 

Ех, балканска одисея,
колектив се прави с труд.
После спомени бледнеят,
само чашите звънтят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...