14.05.2008 г., 15:14

Рецепта за поет

2K 0 38
 

                   Рецепта за поет

                  От Готварската книга на Бог

 

            Капка лудост.

            С интелекта може мъничко да прекалиш.

            И на бавен огън го изпичаш.

            От любов... почти да изгори.

           

            И обилно после го поръсваш

            с чувственост. И доброта...

            На парченца след това разкъсваш

            изтерзаната душа.

 

            И отново я омесваш

            с кал и светлина.

            И добавяш късче вечност.

            И инстинкт за свобода.

 

           Ангелски перца. Катран от ада.

           След това на вкус добавяш.

           Да го чака всеки кръст и клада...

           После на студено го оставяш...

 

           Да познае мъст и злоба...

           И след тях да оцелява...

           От утробата до гроба

           само думите да го спасяват...

 

            И така, добре приготвен,

            се сервира на Земята.

 

            Да се консумира като лек или отрова

            в тленната му грешност свята...

 

           

           

 

 

           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Сименова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...