May 14, 2008, 3:14 PM

Рецепта за поет

  Poetry
2K 0 38
 

                   Рецепта за поет

                  От Готварската книга на Бог

 

            Капка лудост.

            С интелекта може мъничко да прекалиш.

            И на бавен огън го изпичаш.

            От любов... почти да изгори.

           

            И обилно после го поръсваш

            с чувственост. И доброта...

            На парченца след това разкъсваш

            изтерзаната душа.

 

            И отново я омесваш

            с кал и светлина.

            И добавяш късче вечност.

            И инстинкт за свобода.

 

           Ангелски перца. Катран от ада.

           След това на вкус добавяш.

           Да го чака всеки кръст и клада...

           После на студено го оставяш...

 

           Да познае мъст и злоба...

           И след тях да оцелява...

           От утробата до гроба

           само думите да го спасяват...

 

            И така, добре приготвен,

            се сервира на Земята.

 

            Да се консумира като лек или отрова

            в тленната му грешност свята...

 

           

           

 

 

           

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Сименова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...