3.01.2007 г., 13:40

Редом до теб

1.2K 0 1
Когато се задъхваш
и не можеш
от ярост да поемеш дъх,
когато спреш да се тревожиш,
че всичко рухва отведнъж;
Че няма никаква надежда
за теб и твоя малък Бог -
поспри!
И виж
в сърцето си горещо
как, яхнал своя еднорог,
аз идвам от дъжда в очите,
пристигам като ураган.
Аз ще превърна в жупел дните,
И пепелта им ще ти дам!


2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ники Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...