Jan 3, 2007, 1:40 PM

Редом до теб

  Poetry
1.2K 0 1
Когато се задъхваш
и не можеш
от ярост да поемеш дъх,
когато спреш да се тревожиш,
че всичко рухва отведнъж;
Че няма никаква надежда
за теб и твоя малък Бог -
поспри!
И виж
в сърцето си горещо
как, яхнал своя еднорог,
аз идвам от дъжда в очите,
пристигам като ураган.
Аз ще превърна в жупел дните,
И пепелта им ще ти дам!


2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ники Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...