Tomad (Тома Кашмирски)
179 2919
29.02.2012 г., 13:52 ч.  

Рефлексия 

  Поезия
1370 0 12

 

по Д. Тонев

 

Постелята ухаеше на топло -
когато те, прегърнати и спящи,
обичаха света и всеки допир
със него. Но сега е настояще.

Сега, във самотата си, замислен,
се взираше в свещта. Без цел и място.
Тъмата, през очите му увиснала,
чертаеше в лицето му с флумастер.

Постелята ухаеше на мокро.
Мъждукаше свещта във полудрямка.
Тъгата се попиваше безсроково
и хвърляше в леглото коса сянка.

Където тя довчера бе лежала,
а днеска вече празното изстива.
Замислено загърнат във печал,
фитил на свещ угасва с диря сива.

--

12.03.2011

 

редакция 31.07.2014

 

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красив стих, има нежност в него.
  • Ухае на тъга...Много ми хареса! Поздрави, Везничке
  • Е много ми хареса.
    "Замислен загърнат в печал
    фитил на свещ угасва с диря сива"
    Хубаво казано,има чувство,което те кара да се замислиш.И най-безгрижните са понякога тъжни.
  • Написан красиво...
    Стихът ми харесва. Поздрав!
  • Хубав текст!
  • ах, Тъгата... добре е, че вдъхновява така... иначе е хубаво да те чета :'
  • Предпочитам ухаещото на мокро минало,пред сивата диря на угасналия фитил в настоящето...
    Поздрав,Томи!
  • Хубав текст.
  • Благодаря на всички прочели!
    Христо, коментарът ми би бил класическото сдържано: "Хубав текст." Позволявам си да го твърдя специално за този тук.
  • Невероятно усещане остави в мен този стих...!Много ми допадна Тома, много!
  • !!!*
  • Тома, интересно ми е, какъв щеше да бъде твоя коментар, ако някой друг беше написал това стихотворение.
Предложения
: ??:??