Feb 29, 2012, 1:52 PM 2014-07-31T12:17:46+03:00

Рефлексия

Poetry

1.7K 0 12

по Д. Тонев

Постелята ухаеше на топло -
когато те, прегърнати и спящи,
обичаха света и всеки допир
със него. Но сега е настояще.

Сега, във самотата си, замислен,
се взираше в свещта. Без цел и място.
Тъмата, през очите му увиснала,
чертаеше в лицето му с флумастер.

Постелята ухаеше на мокро.
Мъждукаше свещта във полудрямка.
Тъгата се попиваше безсроково
и хвърляше в леглото коса сянка.

Където тя довчера бе лежала,
а днеска вече празното изстива.
Замислено загърнат във печал,
фитил на свещ угасва с диря сива.

12.03.2011

редакция 31.07.2014

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Razkolnikova (Ангелина Кънчева)

Красив стих, има нежност в него.

2013-01-29T02:40:28+02:00
Индиана (Криси)

Ухае на тъга...Много ми хареса! Поздрави, Везничке

2012-07-29T13:45:05+03:00
mariqslavova1947 (Мария)

Е много ми хареса.
"Замислен загърнат в печал
фитил на свещ угасва с диря сива"
Хубаво казано,има чувство,което те кара да се замислиш.И най-безгрижните са понякога тъжни.

2012-04-04T05:55:33+03:00
Umbra- (Иксора)

Написан красиво...
Стихът ми харесва. Поздрав!

2012-03-29T22:35:35+03:00
sani-ti (Таня Иванова)

Хубав текст!

2012-03-21T14:23:35+02:00