Реформирани
Без работа останах! Нима съм само аз?
Пред Борсата застанах. Висях десети час.
Опашката огромна се виеше напред.
Аз, учителката скромна, очаквах своя ред.
И не, че се надявах проблема да реша,
но мъчех се с надежди да се утеша.
В опашката съзирах колегата си драг.
До него пък намирах и пощальона благ.
Редеше се нататък съседът архитект,
под мишница понесъл "ненужния" проект.
До него - инженерът от наш прочут завод,
художничката Вера, народ, народ, народ...
Стотици съкратени, с объркани съдби -
жертви на "реформи" от "умните" глави.
Но аз съм късметлийка, имам здрави връзки,
на работа ме пращат във фермата за гъски.
Художничката Вера пък Борсата вреди -
градинки ще копае, павета ще реди...
С късмет е още Мишо, старият актьор:
той крави щял да гледа в един голям обор.
За другите да мисля - направо ме е страх!
Как стигнахме до тука, повярвай, не разбрах!
© Генка Богданова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Уви, такава е днешната наша несретна действителност!
Поздрав за гражданския патос в тъжната ти гротеска...
Бъди !!! -
Курсове за преквалификация е номерът - за банкери!!!
-
Много тъжна, крива е усмивката ми, Генче!!!
Хубав стих - както всички предишни! -
Много свежо, напълни ме, усмихна ме....е, и малко тъжно ми стана
-
Малко са като теб!
Поезия наистина трябва да се създава и за тези проблеми!
Можеш го!
Поздравления, Жени!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
За съжаление е тъжна нашата картинка!
Прекрасно си се изразила!
Дали ще се оправим някой ден ?
Успех!