Реформирани
Без работа останах! Нима съм само аз?
Пред Борсата застанах. Висях десети час.
Опашката огромна се виеше напред.
Аз, учителката скромна, очаквах своя ред.
И не, че се надявах проблема да реша,
но мъчех се с надежди да се утеша.
В опашката съзирах колегата си драг.
До него пък намирах и пощальона благ.
Редеше се нататък съседът архитект,
под мишница понесъл "ненужния" проект.
До него - инженерът от наш прочут завод,
художничката Вера, народ, народ, народ...
Стотици съкратени, с объркани съдби -
жертви на "реформи" от "умните" глави.
Но аз съм късметлийка, имам здрави връзки,
на работа ме пращат във фермата за гъски.
Художничката Вера пък Борсата вреди -
градинки ще копае, павета ще реди...
С късмет е още Мишо, старият актьор:
той крави щял да гледа в един голям обор.
За другите да мисля - направо ме е страх!
Как стигнахме до тука, повярвай, не разбрах!
© Генка Богданова All rights reserved.
