Рефрен
Беше ден,
после нощ,
с приспивния рефрен
в мене още,
от капки сътворен
на дъждове и прошки...
Небето бе размито,
посивяло от тъга
на кръстопътя на очите,
просмукани с вина...
Ах, рефрен – не пита
друга песен бих ли пял...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени