Рефрен
950
1
2
Посегнала на егото,
изсмяла се в лицето му,
отплеснала юмрук –
окрилена с дръзновение,
потръпващо вълнение,
настръхнала в очакване на звук.
И в ритъм нечовешки трополи над света,
и чува само викове от долната земя,
надсмива се в лицата им, а те въртят очи,
младостта ги е сварила – мъртви души.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велина Караиванова Всички права запазени
