ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)
52 206
26 jun 2020, 10:11

Рефрен 

  Poesía
629 1 2

Посегнала на егото,

изсмяла се в лицето му,

отплеснала юмрук –

 

окрилена с дръзновение,

потръпващо вълнение,

настръхнала в очакване на звук.

 

И в ритъм нечовешки трополи над света,

и чува само викове от долната земя,

надсмива се в лицата им, а те въртят очи,

младостта ги е сварила – мъртви души.

© Велина Караиванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Присещаш ли се как в една игра, в една гора, в едно неопетнено съзнание откачаме, закачаме се, дебнем се, провокираме и така – в очакване на звук се спираме, наострили ушички, които мърдат като самички животинки, кацнали на непослушната ни глава, да се заиграем и да затрептим като дръпната струна в ехото на младостта
  • На прав път си, Искре – и да са живи, все едно не – тъжно, наистина. Дръзновение, вълнение, настръхване – все признаци на живот, които липсват в мумифицираните безгласни.
Propuestas
: ??:??