Рефрен
959
1
2
Посегнала на егото,
изсмяла се в лицето му,
отплеснала юмрук –
окрилена с дръзновение,
потръпващо вълнение,
настръхнала в очакване на звук.
И в ритъм нечовешки трополи над света,
и чува само викове от долната земя,
надсмива се в лицата им, а те въртят очи,
младостта ги е сварила – мъртви души.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велина Караиванова Все права защищены
