26 июн. 2020 г., 10:11

Рефрен 

  Поэзия
693 1 2
Посегнала на егото,
изсмяла се в лицето му,
отплеснала юмрук –
окрилена с дръзновение,
потръпващо вълнение,
настръхнала в очакване на звук.
И в ритъм нечовешки трополи над света,
и чува само викове от долната земя,
надсмива се в лицата им, а те въртят очи,
младостта ги е сварила – мъртви души.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Караиванова Все права защищены

Предложения
: ??:??