Рефрен

Poetry

955 1 2

Посегнала на егото,

изсмяла се в лицето му,

отплеснала юмрук –

окрилена с дръзновение,

потръпващо вълнение,

настръхнала в очакване на звук.

И в ритъм нечовешки трополи над света,

и чува само викове от долната земя,

надсмива се в лицата им, а те въртят очи,

младостта ги е сварила – мъртви души.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)

Присещаш ли се как в една игра, в една гора, в едно неопетнено съзнание откачаме, закачаме се, дебнем се, провокираме и така – в очакване на звук се спираме, наострили ушички, които мърдат като самички животинки, кацнали на непослушната ни глава, да се заиграем и да затрептим като дръпната струна в ехото на младостта

2020-06-26T20:17:21+03:00
ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)

На прав път си, Искре – и да са живи, все едно не – тъжно, наистина. Дръзновение, вълнение, настръхване – все признаци на живот, които липсват в мумифицираните безгласни.

2020-06-26T17:33:08+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0