Рефрен

Poetry

951 1 2

Посегнала на егото,

изсмяла се в лицето му,

отплеснала юмрук –

окрилена с дръзновение,

потръпващо вълнение,

настръхнала в очакване на звук.

И в ритъм нечовешки трополи над света,

и чува само викове от долната земя,

надсмива се в лицата им, а те въртят очи,

младостта ги е сварила – мъртви души.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)

Присещаш ли се как в една игра, в една гора, в едно неопетнено съзнание откачаме, закачаме се, дебнем се, провокираме и така – в очакване на звук се спираме, наострили ушички, които мърдат като самички животинки, кацнали на непослушната ни глава, да се заиграем и да затрептим като дръпната струна в ехото на младостта

2020-06-26T20:17:21+03:00
ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)

На прав път си, Искре – и да са живи, все едно не – тъжно, наистина. Дръзновение, вълнение, настръхване – все признаци на живот, които липсват в мумифицираните безгласни.

2020-06-26T17:33:08+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0