Р Е К А П И Т У Л А Ц И Я

Както усещам,ти драги читателю,

желаеш,да четеш само за кеф,

някой друг да променя стандартите,

а ти да почиваш на планина и на море.

Спомни си последния ураган,

спомни си Хавайската пепел,

спомни си глобалния ежегоден пожар

шестващ по цялата ни Планета...

Моята цел не беше такава,

да осигурявам душевен комфорт на твоята почивка,

а да вдигна тревога за ставащото

и с цяло гърло да викам.

Недей да си мислиш,

че шегички си правя!

Ще продължавам,да пиша,

защото зная,че ще се справим.

От тебе искам само,като четеш,

да започнеш,по малко да се замисляш,

за да можем дружно да спрем  

Чудовищата Брутални и Породисти.

Архивът ми до горе е пълен

с обратни пощенски разписки,

изпращах ги като мълнии,

получавах свещи изгаснали.

Отначало на дълго и на широко

описвах проблемите що се задават,

но явно писмата ми направо във коша

непрочетени били са отправяни.

Това,за което предупреждавах,

се превръща вече във ежедневие,

а аз още тогава предлагах,

за проблемите Кардинални Решения.

Гениалните идеи са толкова прости,

но ако липсва им публичност,

те не решават наболели въпроси

и не могат да спрат огромните глупости...

Искам висока трибуна без цензура и договорки,

от която грешките да се отстранят,

та да може от Високите Божии Порти,

към нас да се спусне Желаната Благодат.

Без осъзнаването на грешките,

правото ни на избор се свива,

отпада тържественото посрещане,

изчезва спасяващата алтернатива.

Хоризонти дългосрочни

от Високото се чертаят,

но с тия грешни посоки,

вече ясно лъсва ни краят.

Пред очите ни Земята гори,

в артилерия се Небето превръща,

след Непосилни,Стихийни Беди

Човекът няма да има къде да се връща?

Аз не пиша просто така,

нещо да бъде написано,

в написаното съм със сърце и душа

и с болка за Общия Смисъл.

Не започнем ли твърдо борбата,

като мухи ще започнем,да мреме,

ще обезлюдее много скоро Земята,

не решим ли Наболелите,Съдбовни Проблеми.

Не решават конфликтите нищо,

подклаждани от глупост и алчност,

за всички има от всичко,

но липсва към Мъдростта толерантност.  

Вечните ни души ще продължават,да страдат,

ще ни сполети Крахът на Предишните Цивилизации,

ще господства на Земята ни Адът,

от Летящия Холандец продължим ли,да скачаме...

Нямаш право дори на шега,

да напускаш на Живота играта,

да скачаш от Кораба понесъл Света,

дори към скали да се носи в мъглата...

Написах на дълго и на широко,

за отлагането на Апокалипсиса,

но не хванахте вие правилната посока,

в Простотии Велики Залисани...

Той Христос не ги приказва

хей така просто нещата,

а в притчи ни пътя показва,

по който да вървиме нататък...

Той е Вечният Път,

по Който отива се при Отца,

избраните смирено по Него вървят

и сочат на останалите Целта.

Защо мислите,Христос,че изми,

преди раздялата на апостолите краката?

Ритуалът превърна ги във лози,

от чиито пръчки се очаква реколтата Свята.

Как да хвърлиш камъка

по грешника провинил се,

ако в окото ти е гредата голяма

спрямо малката негова сламка?

Ако от Истината ти бягаш

със похвати езуитски и византийски,

не се превръщаш в Свещената крава,

а в двуличния Пилат Понтийски.

Винаги съм зад думите си стоял

и днес продължавам,пак да го правя,

не съществува нийде съвършен идеал,

житото е винаги обвито във плява.

Ако с чест поел си си кръста,

и готов си в мъки към Голготата да го понесеш,

с Вярата,че можеш,от Смъртта да възкръснеш,

ти няма никога да умреш.

Блазе му на поета с пищовите,

отдал живота си за Свободата във бран.

Днешните поети,новите

не лъхат на барут и хоросан.

Хляб,фасул и лук при Странджата,

тридесет стотинки,що за капитал?

Не е въпросът във парите и във манджата,

а в живота честно и красиво изживян!

Керуак е еквивалент на Пеньо Пенев,

в измерение на американски вариант,

пътници през Емоции,Пространство и през Време,

около които старите лъжи трещят...

Ще пренесем ли с чест щафетата,

овладявайки Енергийните Лостове,

ще спасим ли Природата на Планетата

или ще я затрием при предаването на постовете???

Рекапитулацията всеки сам си я прави,

а съдник е собствената му Съвест,

пред Нея никакви номера не минават,  

Нея не можеш никога да излъжеш.

За Лъжите,Истината да узнаем,

да започнем,да живеем вещо,

робски да престанем,да си траем,

с Разума е Време Да Се Срещнем.

22.08.2023г.гр.Свищов