13.04.2008 г., 9:39

Реката

1.2K 0 11

РЕКАТА

 

Реката - майка с обич ни събира.

Дарява ни живителната сила.

Във пазвата си болките ни скрила,

надеждата за нас е съхранила.

Край бреговете й живеем всички -

дървета стройни, мънички тревички.

Шептим й съкровените си тайни,

мечтите си за светове незнайни.

А тя ни слуша, слуша и прегръща.

Усмихвайки се, сълзите преглъща:

"О, скъпи мои, колко ви обичам!

Да бъда с вас завинаги се вричам."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Велчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...