13 апр. 2008 г., 09:39

Реката 

  Поэзия
984 0 11

РЕКАТА

 

Реката - майка с обич ни събира.

Дарява ни живителната сила.

Във пазвата си болките ни скрила,

надеждата за нас е съхранила.

Край бреговете й живеем всички -

дървета стройни, мънички тревички.

Шептим й съкровените си тайни,

мечтите си за светове незнайни.

А тя ни слуша, слуша и прегръща.

Усмихвайки се, сълзите преглъща:

"О, скъпи мои, колко ви обичам!

Да бъда с вас завинаги се вричам."

© Лилия Велчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??