РЕКАТА
Реката - майка с обич ни събира.
Дарява ни живителната сила.
Във пазвата си болките ни скрила,
надеждата за нас е съхранила.
Край бреговете й живеем всички -
дървета стройни, мънички тревички.
Шептим й съкровените си тайни,
мечтите си за светове незнайни.
А тя ни слуша, слуша и прегръща.
Усмихвайки се, сълзите преглъща:
"О, скъпи мои, колко ви обичам!
Да бъда с вас завинаги се вричам."
© Лилия Велчева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Реверанс от мен