liliv (Лилия Велчева) liliv (Лилия Велчева)
8 151
13 abr 2008, 9:39

Реката

  Poesía
1.2K 0 11

РЕКАТА

 

Реката - майка с обич ни събира.

Дарява ни живителната сила.

Във пазвата си болките ни скрила,

надеждата за нас е съхранила.

Край бреговете й живеем всички -

дървета стройни, мънички тревички.

Шептим й съкровените си тайни,

мечтите си за светове незнайни.

А тя ни слуша, слуша и прегръща.

Усмихвайки се, сълзите преглъща:

"О, скъпи мои, колко ви обичам!

Да бъда с вас завинаги се вричам."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Велчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0