13 abr 2008, 9:39

Реката

  Poesía
1.2K 0 11

РЕКАТА

 

Реката - майка с обич ни събира.

Дарява ни живителната сила.

Във пазвата си болките ни скрила,

надеждата за нас е съхранила.

Край бреговете й живеем всички -

дървета стройни, мънички тревички.

Шептим й съкровените си тайни,

мечтите си за светове незнайни.

А тя ни слуша, слуша и прегръща.

Усмихвайки се, сълзите преглъща:

"О, скъпи мои, колко ви обичам!

Да бъда с вас завинаги се вричам."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Велчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...