Тече реката на живота.

Залива ни с бурни вълни.

Ту позлатени от слънчев отблясък,

ту с мътни, блатисти следи.

Той, живота е буйна река,

по която се носим в забрава.

Днес сме щастливи, а утре уви

потънали в мрак и без слава.

Той, животът е пълноводна река.

Всичко има във него – и радост и скърби,

Тъй, както реката търси свойто море,

тъй и ний се стремим към безкрая.

Прилича животъг на неспокойна река.

Ту тече си спокойно със горда осанка.

Ту става порой, шумна пълна със грохот вода -

Река величава.

А ние в реката, веслата сме хванали здраво.

Броим всеки бързей и праг.

На живота юздите придържаме право,

на живота юздите  – реката със с вечния бяг.