17 мар. 2019 г., 11:26

Реката живот

519 0 0

Тече реката на живота.

Залива ни с бурни вълни.

Ту позлатени от слънчев отблясък,

ту с мътни, блатисти следи.

 

Той, живота е буйна река,

по която се носим в забрава.

Днес сме щастливи, а утре уви

потънали в мрак и без слава.

 

Той, животът е пълноводна река.

Всичко има във него – и радост и скърби,

Тъй, както реката търси свойто море,

тъй и ний се стремим към безкрая.

 

Прилича животъг на неспокойна река.

Ту тече си спокойно със горда осанка.

Ту става порой, шумна пълна със грохот вода -

Река величава.

 

А ние в реката, веслата сме хванали здраво.

Броим всеки бързей и праг.

На живота юздите придържаме право,

на живота юздите  – реката със с вечния бяг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...