Реката на Хауса
Свят без сезони, свят без мечти!
В реката на хаоса плуваш и ти.
Брегове озъбени отрупани с кал!
И шибат те клони понесени там.
Очите затворени, устата мълчи.
А в мозъка щъкат, без милост дори?
Спомени разни за минали дни.
Реката на хаоса... поток от лъжи!
Понесла със себе си смрад и вони;
прояжда човека като гнусен гризач.
От тебе просмуква живеца ти чак...
Слънцето грее, а студ те мори.
А вечер незнайно защо
не затваряш очи.
Зомбираш се някак, незнайно и как!
Реката на хаоса понесла те пак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
