Реката на сълзите
Не е крясък тази река.
Тя е нежно, тъжно признание.
Започва от гърдите,
през гърлото,
и се разлива в очите.
Сълзите не питат дали си готов.
Те просто идват.
Когато вече не можеш да държиш всичко.
Когато тежестта в гърдите
е по-силна от нуждата да изглеждаш добре.
И плача.
Не заради болка,
а защото най-сетне я приемам.
Всеки вопъл е малка прошка.
Към мен.
Към живота.
Към избора да се върви през всичко,
дори когато не си сигурен,
че ще стигнеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mihaela Petrova Всички права запазени
