Реката на сълзите
Не е крясък тази река.
Тя е нежно, тъжно признание.
Започва от гърдите,
през гърлото,
и се разлива в очите.
Сълзите не питат дали си готов.
Те просто идват.
Когато вече не можеш да държиш всичко.
Когато тежестта в гърдите
е по-силна от нуждата да изглеждаш добре.
И плача.
Не заради болка,
а защото най-сетне я приемам.
Всеки вопъл е малка прошка.
Към мен.
Към живота.
Към избора да се върви през всичко,
дори когато не си сигурен,
че ще стигнеш.
© Mihaela Petrova All rights reserved.
