Реката - небесна невеста
Снагата ѝ е укротена в предчувствие за дъжд.
В очакване небето да я приласкае.
След миг, оловносиво и с озонен дъх,
ще слезе ниско, ще я обладае.
Ще я обгърне и от страст ще пламнат
светкавици, изпратени от Зевс…
Тътен мощен от небесни барабани,
ще сѐкне птичия звънлив напѐв!
Но… тази тишина е винаги измамна.
Вятърът ще я издуха като мокър миг
и тя, водата – синьо огледало,
ще заблести подобно слънчев диск.
Под булото от кипналата пяна,
капки дъжд ще заискрят като конфети!
Реката на небето ще пристане
и ще се втурнат двама към морето.
Ще рони по пътя скала подир скала.
И брегове ще прекроява каменливи.
Безкрайното синьо е тяхното „у дома“.
В кръговрата – двама! Вечни и живи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
