29.11.2010 г., 16:10

Реката в мен

770 0 7

РЕКАТА В МЕН

Събрала в капките си  трепет,
изваяла с вълните си желание,
към тебе бързам с нежен шепот
да прошептя от Северно сияние
" - Обичам те!"
Да те  целуна с  нежна  влага,
да те докосна, в чиста струя

погледа желан да зърна 
и да се впия в тебе -  бряга.
Далече да прогоня тъгата ти да бяга
и лепкавото сладко щастие да върна.
Да те обсебя с пресвятата  вода,
живота ти наопаки да преобърна,
да стана  мечтаната от теб жена...
С целувките да утолявам твойта жажда
и да се къпеш със наслада в моята снага.
Любов от огън и вода се ражда  
и  мие се с любов, сърцето да не страда.
Как искам само Ти да бъдеш огън,
 пък аз да бъда - твоята река...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Сиркавара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С много поздрави за Христина и Румяна!
    Радвам се ,че стихът ми ви е впечатлил и ви благодаря за коментарите!
  • Страхотно е, вдъхновяващо
  • ДоTomad(Kaшмирски)
    Не гася,не насилвам,не трия блогове и творчество,над тези неща съм.
    Съчетанието вода и огън е свещенна любов на Севера.Стихът е повлиян от разбирането на северняците за живота и любовта в него.
    Поздрави!

    до ЕVA55
    IVANLEKO91
    Благодаря,ви!
    с много любов Lidis
  • Любов от огън и вода се ражда...по-добре не може да се каже!
  • Май искаш да го изгасиш...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...