РЕКАТА В МЕН
Събрала в капките си трепет,
изваяла с вълните си желание,
към тебе бързам с нежен шепот
да прошептя от Северно сияние
" - Обичам те!"
Да те целуна с нежна влага,
да те докосна, в чиста струя
погледа желан да зърна
и да се впия в тебе - бряга.
Далече да прогоня тъгата ти да бяга
и лепкавото сладко щастие да върна.
Да те обсебя с пресвятата вода,
живота ти наопаки да преобърна,
да стана мечтаната от теб жена...
С целувките да утолявам твойта жажда
и да се къпеш със наслада в моята снага.
Любов от огън и вода се ражда
и мие се с любов, сърцето да не страда.
Как искам само Ти да бъдеш огън,
пък аз да бъда - твоята река...
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
Радвам се ,че стихът ми ви е впечатлил и ви благодаря за коментарите!