13.02.2011 г., 12:24

Рекичка

518 0 1

РЕКИЧКА

 

В края на парка има горичка

с дървета големи.

Покрай тях малка рекичка

нашепва поеми.

 


Водите си в камъни блъска,

брегове отмива.

Свежест и нежна прохлада пръска

със струйки, игрива.

 

По дърветата в клони шумнати

птички чуруликат.

Славеят с още певци пернати

ме радват и викат:

 

-Ти отвори сърцето си, мила,

за нашите песни,

за Пролетта млада, подранила

със дните чудесни!

 

За въздуха чист, що мае, опива

с безкрайна наслада.

Сърцето от сладост прелива.

Аз се чувствам млада.

Сърцето от сладост прелива.

Аз се чувствам млада.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...