13 feb 2011, 12:24

Рекичка

  Poesía
521 0 1

РЕКИЧКА

 

В края на парка има горичка

с дървета големи.

Покрай тях малка рекичка

нашепва поеми.

 


Водите си в камъни блъска,

брегове отмива.

Свежест и нежна прохлада пръска

със струйки, игрива.

 

По дърветата в клони шумнати

птички чуруликат.

Славеят с още певци пернати

ме радват и викат:

 

-Ти отвори сърцето си, мила,

за нашите песни,

за Пролетта млада, подранила

със дните чудесни!

 

За въздуха чист, що мае, опива

с безкрайна наслада.

Сърцето от сладост прелива.

Аз се чувствам млада.

Сърцето от сладост прелива.

Аз се чувствам млада.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...