РЕКИЧКА

В края на парка има горичка

с дървета големи.

Покрай тях малка рекичка

нашепва поеми.

Водите си в камъни блъска,

брегове отмива.

Свежест и нежна прохлада пръска

със струйки, игрива.

По дърветата в клони шумнати

птички чуруликат.

Славеят с още певци пернати

ме радват и викат:

-Ти отвори сърцето си, мила,

за нашите песни,

за Пролетта млада, подранила

със дните чудесни!

За въздуха чист, що мае, опива

с безкрайна наслада.

Сърцето от сладост прелива.

Аз се чувствам млада.

Сърцето от сладост прелива.

Аз се чувствам млада.