Рекичка
РЕКИЧКА
В края на парка има горичка
с дървета големи.
Покрай тях малка рекичка
нашепва поеми.
Водите си в камъни блъска,
брегове отмива.
Свежест и нежна прохлада пръска
със струйки, игрива.
По дърветата в клони шумнати
птички чуруликат.
Славеят с още певци пернати
ме радват и викат:
-Ти отвори сърцето си, мила,
за нашите песни,
за Пролетта млада, подранила
със дните чудесни!
За въздуха чист, що мае, опива
с безкрайна наслада.
Сърцето от сладост прелива.
Аз се чувствам млада.
Сърцето от сладост прелива.
Аз се чувствам млада.
© Анка Келешева All rights reserved.
