13 февр. 2011 г., 12:24

Рекичка

519 0 1

РЕКИЧКА

 

В края на парка има горичка

с дървета големи.

Покрай тях малка рекичка

нашепва поеми.

 


Водите си в камъни блъска,

брегове отмива.

Свежест и нежна прохлада пръска

със струйки, игрива.

 

По дърветата в клони шумнати

птички чуруликат.

Славеят с още певци пернати

ме радват и викат:

 

-Ти отвори сърцето си, мила,

за нашите песни,

за Пролетта млада, подранила

със дните чудесни!

 

За въздуха чист, що мае, опива

с безкрайна наслада.

Сърцето от сладост прелива.

Аз се чувствам млада.

Сърцето от сладост прелива.

Аз се чувствам млада.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...