Реките на България
Ex Oriente lux, ex Occidente luxus*
И ето – пряко всякакви закони
потекоха на запад и на юг
водите на реките ни изконни,
с една повеля: – По-далеч от тук!
Загърбиха реките на България
Евксински понт и стария Балкан -
днес те се вливат в Елба и Лоара,
в Мисури, в Темза, в Тахо, в Мичиган...
И мене жребият не ме отмина,
и мене болката ме изгори –
частица “аз” избра си за родина
страната на големите пари.
И моят тих бял Дунав ще се влива
на Мисисипи в калното море...
Пази ги, Боже!
Нека са щастливи.
Дано са здрави и да са добре.
Тъй, без да се простят, далеч отиват
- понесени от вихър семена -
най-умните, добрите, талантливите,
все с български, славянски имена.
Но, пръснати по двете полушария,
те не превземат този свят със страст –
без бой, без кръв поделят си България
онези, по-богатите от нас.
___________
* Ex Oriente lux, ex Occidente luxus – лат. – от Изток – светлина,
от Запад – разкош
© Валентин Чернев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не обвинявам никого, приятели. Напротив, скърбя заедно с прокудените. Просто ми е тежко - брат ми е в Канзас сити вече десет години...
Благодаря ви за високата оценка, за искрените думи! -
...!
-
Носталгията по Родината не гасне... Никога! Всичко чуждо ще остане такова до последния дъх! Ориста е силата която ни води. Мир за душите на страдалците изтръгнати от Майчината земя! Ние няма да се оправдаваме, защото, не ние сме виновните! Ще има възмездие за прокудените със славянски имена. Ще има! Винаги е имало!
P.S. Не бих написал с емоция, ако не бях прочел с адмирация! -
Дълбоко ме развълнува, Поете...
Но сега си спомних част от стихотворение на Петя Божилова, която публикува и в този сайт:
"И макар далеч от теб, Родино,
аз не съм беглец, а просто пътник.
И със кръв подписвам се, Родино,
емигрант не е родоотстъпник." -
Този век ми е мащеха майка –
той отвори за мене вратите си
и така – от Мадрид до Ямайка,
ме остави сама да се скитам.
И поскитах, разбрах: небесата
са еднакви над всички земи.
Безпосочен е волният вятър –
със девиза "търси и вземи".
И си нося славянското име.
И говоря на роден език...
Пак съм твоя частица, Родино –
над света – като горестен вик!
Поздравления за позицията, Поете!
-
"Дано са здрави и да са добре!" Настръхнах. Благодаря за преживяването, Валентин! Поздрави!
-
!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Позволявам си един несръчна реплика, която е на светлинни години от твоята поезия, но е също искрена!
На колене
на Велчо Велчев
Тез здрави колене, Родино,
на знатен български строител,
защо покрити са, Родино,
със два мазола страховити?
Защото в пек и мраз, Родино,
тез колене са на земята,
но не да просят милостиня!
Мъжът ценен е в занаята,
а занаятът му е мъжки-
със плочи подове покрива.
Той стегнал е стотици къщи,
затуй нозете са такива.
Засмени са му днес очите,
защото е разбрал отколе:
Мадрид не вярва на сълзите,
а оценява по мазоли!
Но аз те питам: кой допусна
чедата твои, тъй обични,
ранени тебе да напуснат
и в чужди дом да коленичат,
не тук да просят милостиня,
а път за внука да отворят?
Ала...ти плачеш с мен, Родино!
ПРОСТИ!!!
НА КОЛЕНЕ ТЕ МОЛЯ!
Мадрид, 2005 г.