11.05.2007 г., 10:59

Реките тръгват от сърцата на планините

702 0 11

Реките тръгват

от сърцата на планините

и търсят морето, на което са обречени.


Необозрими
прегради напразно

се стремят да ги спрат!


Моята любов извира

от средата на сърцето ми.


Тя се движи към теб:

по ръба на омразата,

през блатата на клюките,

по леда на злословието,

през примките на интригите,

по пустинята на безразличието.


Но тя ще докосне сърцето ти!


Това е толкова сигурно,

както реките достигат моретата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...