11.05.2007 г., 10:59

Реките тръгват от сърцата на планините

697 0 11

Реките тръгват

от сърцата на планините

и търсят морето, на което са обречени.


Необозрими
прегради напразно

се стремят да ги спрат!


Моята любов извира

от средата на сърцето ми.


Тя се движи към теб:

по ръба на омразата,

през блатата на клюките,

по леда на злословието,

през примките на интригите,

по пустинята на безразличието.


Но тя ще докосне сърцето ти!


Това е толкова сигурно,

както реките достигат моретата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...