Реките тръгват
от сърцата на планините
и търсят морето, на което са обречени.
Необозрими
прегради напразно
се стремят да ги спрат!
Моята любов извира
от средата на сърцето ми.
Тя се движи към теб:
по ръба на омразата,
през блатата на клюките,
по леда на злословието,
през примките на интригите,
по пустинята на безразличието.
Но тя ще докосне сърцето ти!
Това е толкова сигурно,
както реките достигат моретата!
© Ангел Чортов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
