Реките тръгват
от сърцата на планините
и търсят морето, на което са обречени.
Необозрими
прегради напразно
се стремят да ги спрат!
Моята любов извира
от средата на сърцето ми.
Тя се движи към теб:
по ръба на омразата,
през блатата на клюките,
по леда на злословието,
през примките на интригите,
по пустинята на безразличието.
Но тя ще докосне сърцето ти!
Това е толкова сигурно,
както реките достигат моретата!
© Ангел Чортов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
