22.08.2018 г., 15:43 ч.

Реквием 

  Поезия
218 0 1

РЕКВИЕМ

 

Камбанен звън, цветя, покров,

отгоре виждам как ме носят.

Поп, кандило, гроб и ров,

край него цигани как просят.

 

И виждам хора, скръб, сълзи.

Виждам тленната си плът.

Виждам червей как пълзи

и чака сетния ми  път.

 

Пръстта аз чувам по капака

и руйно вино как преливат,

след туй множество крака,

които в къщи си отиват.

 

А вечерта след две-три чашки

редят се спомени излишни,

за мен, за пирове юнашки,

но те не знаят.....,

че вече пия със всевишния.

 

Знам, тежко се изнизват дните.

Живеете в безкраен Ад,

а вечер следват новините,

Биг Брадър или нов формат.

 

Отново слънце ще изгрее,

след дъжд дъга ще нарисува,

а това че мен ме няма

светът не го интересува.

 

Все някога ще дойде края,

а в края е онази яма!

Дори и да отидеш в Рая,

по-ценно от живота няма.

 

           01.10.2017г. авт. Весо

© Веселин Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много истини , а краят... наистина е ценен живота - сега, не вчера,не утре! Благодаря!
Предложения
: ??:??