22 ago 2018, 15:43

Реквием

  Poesía
422 1 1

РЕКВИЕМ

 

Камбанен звън, цветя, покров,

отгоре виждам как ме носят.

Поп, кандило, гроб и ров,

край него цигани как просят.

 

И виждам хора, скръб, сълзи.

Виждам тленната си плът.

Виждам червей как пълзи

и чака сетния ми  път.

 

Пръстта аз чувам по капака

и руйно вино как преливат,

след туй множество крака,

които в къщи си отиват.

 

А вечерта след две-три чашки

редят се спомени излишни,

за мен, за пирове юнашки,

но те не знаят.....,

че вече пия със всевишния.

 

Знам, тежко се изнизват дните.

Живеете в безкраен Ад,

а вечер следват новините,

Биг Брадър или нов формат.

 

Отново слънце ще изгрее,

след дъжд дъга ще нарисува,

а това че мен ме няма

светът не го интересува.

 

Все някога ще дойде края,

а в края е онази яма!

Дори и да отидеш в Рая,

по-ценно от живота няма.

 

           01.10.2017г. авт. Весо

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много истини , а краят... наистина е ценен живота - сега, не вчера,не утре! Благодаря!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...