РЕКВИЕМ
Камбанен звън, цветя, покров,
отгоре виждам как ме носят.
Поп, кандило, гроб и ров,
край него цигани как просят.
И виждам хора, скръб, сълзи.
Виждам тленната си плът.
Виждам червей как пълзи
и чака сетния ми път.
Пръстта аз чувам по капака
и руйно вино как преливат,
след туй множество крака,
които в къщи си отиват.
А вечерта след две-три чашки
редят се спомени излишни,
за мен, за пирове юнашки,
но те не знаят.....,
че вече пия със всевишния.
Знам, тежко се изнизват дните.
Живеете в безкраен Ад,
а вечер следват новините,
Биг Брадър или нов формат.
Отново слънце ще изгрее,
след дъжд дъга ще нарисува,
а това че мен ме няма
светът не го интересува.
Все някога ще дойде края,
а в края е онази яма!
Дори и да отидеш в Рая,
по-ценно от живота няма.
01.10.2017г. авт. Весо
© Веселин Христов Все права защищены