РЕКВИЕМ

Камбанен звън, цветя, покров,

отгоре виждам как ме носят.

Поп, кандило, гроб и ров,

край него цигани как просят.

И виждам хора, скръб, сълзи.

Виждам тленната си плът.

Виждам червей как пълзи

и чака сетния ми  път.

Пръстта аз чувам по капака

и руйно вино как преливат,

след туй множество крака,

които в къщи си отиват.

А вечерта след две-три чашки

редят се спомени излишни,

за мен, за пирове юнашки,

но те не знаят.....,

че вече пия със всевишния.

Знам, тежко се изнизват дните.

Живеете в безкраен Ад,

а вечер следват новините,

Биг Брадър или нов формат.

Отново слънце ще изгрее,

след дъжд дъга ще нарисува,

а това че мен ме няма

светът не го интересува.

Все някога ще дойде края,

а в края е онази яма!

Дори и да отидеш в Рая,

по-ценно от живота няма.

           01.10.2017г. авт. Весо