Реквием
Реквием
Три дена... бурята пищя -
копнееща моряците сирена,
размахала криле, като коса
в кипящите прибои уловена.
Надеждата олеква на вълни,
като погълнат шепот в раковина,
молитвено от устните пълзи,
зад гребените, в мрачните падини.
Три дена... после тишина -
мълчи морето уморено.
По-залез сякаш прокървя
в скали одрани наранено.
Дъждът барабани по плажа -
напява мокър реквием.
Тъгуващ, нещо ми разказа.
Легенда... ?! - не разбрах съвсем.
Тешеше някаква жена,
застанала на кея свита.
В очите ѝ не се позна,
сълзяха горест неизпита.
Ръцете ѝ, държаха свещ -
догаряща, прикрила с длани
един неизживян копнеж,
дълбаещ восъчно до рани.
На фара в сляпото око
кънтеше кикот на циклоп,
заклел се някога - „Арго“,
да следва в мрака чак до гроб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
