B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
197 3663
Sep 13, 2011, 10:19 PM

Реквием 

  Poetry
1049 0 32

Реквием

 

Три дена... бурята пищя -

копнееща моряците сирена,

размахала криле, като коса

в кипящите прибои уловена.

 

Надеждата олеква на вълни,

като погълнат шепот в раковина,

молитвено от устните пълзи,

зад гребените, в мрачните падини.

 

Три дена... после тишина -

мълчи морето уморено.

По-залез сякаш прокървя

в скали одрани наранено.

 

Дъждът барабани по плажа -

напява мокър реквием.

Тъгуващ, нещо ми разказа.

Легенда... ?! - не разбрах съвсем.

 

Тешеше някаква жена,

застанала на кея свита.

В очите ѝ не се позна,

сълзяха горест неизпита.

 

Ръцете ѝ, държаха свещ -

догаряща, прикрила с длани

един неизживян копнеж,

дълбаещ восъчно до рани.

 

 

На фара в сляпото око

кънтеше кикот на циклоп,

заклел се някога - „Арго“,

да следва в мрака чак до гроб.

© Борис Борисов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??