28.12.2014 г., 13:49

Реквием

722 0 0

                            "Надеждата се състои в това
                             да избягаме от Ада,
                             от който бягаме
                             цял живот..."

*
Аз търся спокойствие и мир
празник в душата да настъпи,
ъглите претърсвам за къс добрина,
ръцете за хляб благословен,
Ти ме осъди на тази нищета,
единствен най-зъл и коварен,
йоще си спомням как в миг изгоря
свободата ни там на площада! 
*
Злодеят седеше на златния трон,
окичен с костите на гладните,
умрели от същата тая нищета,
за която говорят изтерзаните...
Та той, Злодеят, дори не трепва
и пие си той виното червено,
пази си пак здравето и шепне
някакви си свои си молитви...
*
Богът стоеше глух и ням,
очите му сълзяха безпирно.
Любовта, що създаваше всичко,
губеше блясък и сила,
ала човекът бе му сърдит,
ругаеше своя живот и
сам съзерцаваше близкия край,
близкия край на своята ера
и сам не намираше утеха...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дилян Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...