Реквием

                            "Надеждата се състои в това
                             да избягаме от Ада,
                             от който бягаме
                             цял живот..."

*
Аз търся спокойствие и мир
празник в душата да настъпи,
ъглите претърсвам за къс добрина,
ръцете за хляб благословен,
Ти ме осъди на тази нищета,
единствен най-зъл и коварен,
йоще си спомням как в миг изгоря
свободата ни там на площада! 
*
Злодеят седеше на златния трон,
окичен с костите на гладните,
умрели от същата тая нищета,
за която говорят изтерзаните...
Та той, Злодеят, дори не трепва
и пие си той виното червено,
пази си пак здравето и шепне
някакви си свои си молитви...
*
Богът стоеше глух и ням,
очите му сълзяха безпирно.
Любовта, що създаваше всичко,
губеше блясък и сила,
ала човекът бе му сърдит,
ругаеше своя живот и
сам съзерцаваше близкия край,
близкия край на своята ера
и сам не намираше утеха...