В памет на съпруга ми
1.
На гроба ти съм цялата във бяло, съпруже мой!
От Поморие ти донесох рапани, миди,
водорасли и пясък.
И сълзите на чайките и морето.
/Каква е тази музика от Небето?
На танц ме каниш?! Шегуваш ли се с мен?/
Децата ти - звезди - пак светят...
Внучката ти вече е на шест
и за рождения й ден
по джиесема си я свързах със Нептун. ...