Реквием
743
0
9
В памет на съпруга ми
1.
На гроба ти съм цялата във бяло, съпруже мой!
От Поморие ти донесох рапани, миди,
водорасли и пясък.
И сълзите на чайките и морето.
/Каква е тази музика от Небето?
На танц ме каниш?! Шегуваш ли се с мен?/
Децата ти - звезди - пак светят...
Внучката ти вече е на шест
и за рождения й ден
по джиесема си я свързах със Нептун.
И тя бе тъй щастлива, тъй щастлива...
А как ефирно щеше да лети,
ако бе чула твоят глас, любими.
На гроба ти съм цялата във бяло, съпруже мой!
А душата ми - кълбо от нерви -
е обвита в черен креп.
Живота ми сега е тъжна строфа.
Сюжетът му нататък - монолог...
/Пак чувам ти гласа:
"Момиче, пей!"/
2.
Отиват си добрите хора.
Отиват си...
Летят към рая ангели,
за да се срещнат с други.
А Дяволът гърми шампанско
и хоро извива.
Танцува брейк, флиртрува...
Рогатият не знае умора -
изпраща болести, войни
и наводнения.
Изгасва светлини в Ирак,
във Индонезия...
Погубва блянове, мечти, надежди.
Отнася най-скъпите ни хора във пръстта -
последните ни радости отнема.
Играе си със нас
като с шахматни фигури.
Играе си!...
И кой ли може да го спре?
Щом и Господ-Бог се пази от него.
Отиват си добрите хора.
Отиват си...
Летят към рая
и херувими в бели дрехи ги посрещат
с победни псалми.
3.
"Искам да ми обещаеш,
че ако аз си отида от този свят
преди тебе, ти няма да останеш сама."
Много често ти идваш в съня ми.
Обагрен в цялата гама на Любовта,
колко бързо тече времето.
Танцуват думите ти:
-Прекрасна моя,
къде са къдравия ти смях
и музиката на възторженото ти сърце?
Защо си ги заключила?
Защо се отдаваш изцяло на скръбта си?
Играй!
В лудешка светлина се завърти.
И полети отново.
Мила, животът продължава!
Събуждам се...
Не знаех, че ангелите страдат!
© Латинка-Златна All rights reserved.
