Реквием за една...
Аз нося светло име на звезда,
но като нощ съм тъмна и потайна.
В една усмивка и в една сълза
се сбирам и съм толкова безкрайна.
Понякога съм чиста като сняг
и нежна като пролетно кокиче.
Понякога съм черна като мрак
и твърде невъзможна за обичане.
Понякога съм приказно добра
и още толкова непоносима,
гореща като лятна мараня,
а след това студена като зима.
Със чистата невинност на дете,
с примамливата лудост на мръсница,
сред всичките звезди в това небе
животът ме избра да съм Зорница.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Петровска Всички права запазени
