1.01.2025 г., 18:05 ч.

Реквием за една... 

  Поезия » Друга
123 0 9

Аз нося светло име на звезда,

но като нощ съм тъмна и потайна.

В една усмивка и в една сълза

се сбирам и съм толкова безкрайна.

 

Понякога съм чиста като сняг

и нежна като пролетно кокиче.

Понякога съм черна като мрак

и твърде невъзможна за обичане.

 

Понякога съм приказно добра

и още толкова непоносима,

гореща като лятна мараня,

а след това студена като зима.

 

 

Със чистата невинност на дете,

с примамливата лудост на мръсница,

сред всичките звезди в това небе

животът ме избра да съм Зорница.

© Зорница Петровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??