30.10.2010 г., 17:18 ч.

Реквием за една мечта 

  Поезия » Любовна
941 0 3

Реквием за една мечта


 

1.  Лежиш пак сам с отворени очи в нощта.

По локвите навън отново се гнети луна.

Търсиш светлината и причината за края,

но оставаш пак в душата със студа в безкрая.


 

2.  Отникъде очите бъдеще не взират,

те са мъртви вече, в гроба ще презират

всичко, що отрече и прогони любовта...

Всичко, за което гниеш във пръстта.

 


3.  И слушаш как камбаната пее минорно.

Ковчегът ти се носи лениво, злотворно.

Безсилен ти вътре лежиш с мисълта,

животът ти бил е... прозрачна мечта...


 

4.  Поставят те долу, седиш под земята.

Мислиш си за изгрева, виждаш пак зората.

Няма ги! Тук долу с вечната тъма

слушаш и повтаряш реквиема за една мечта...

© Васил Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??